Сетивата са нашата врата към света. В различните етапи на нашия живот се наблюдават различни етапи в развитието на сетивата. И ако повечето от вас познават основните 5 сетива – зрение, слух, обоняние, мирис и вкус, то има теорията на 12-те сетива на Рудолф Щайнер, в която те са нашия инструмент за идентифициране индивидуалните потребности на детето и първопричината за дадена трудност. Човек се развива като социално същество, което притежава – тяло, дух и душа. От една страна стои нашето физическо тяло, а от друга нашите високи идеали, желания и надежди, които подхранват нашата духовна същност. Импулсите, идващи от тези два полюса се свързват в нашата душа. Душата (психологическия облик на човека) е проявата на нашите впечатления от външния свят, възприятия, чувства и проява на волеви импулси (идващи от естествения порим към творчество и създаване). И развитието на сетивата дава възможност за поддържането на баланс в развитието на тези три части – тяло, дух и душа. Тяхното развитие в съответния период води до здравословното развитие в следващия период на развитие на човека. Ето защо е важна ролята на изкуството, което дава възможност и подкрепя психическото здраве на човека. Благодарение на творчеството и различните видове изкуства, човек развива креативността и ентусиазма. А това спомага за развитие на идеите. В момента, в който се появи образ, сетивата спомагат и дават отговор на въпроса: Как е нужно да направим, за да оформим този образ?. И тук идва действието, за да може идеята да стане реалност.

Във всяка една от фазите на развитие детето има нужда от изкуство – от изящното и приложното изкуство, музиката, поезията, театъра. Най-дълбоките навици на детето и стила на поведение се формират много рано, когато детето е в "копиращия" етап на развитие. На този етап от своето развитие, чрез изкуството у детето можем да формираме различни положителни навици и маниери, социални умения и качества, които ще бъдат основа в изграждането на усещането на Аз-а и интерес към живота и света. Творческите дейности позволяват на детето да се изразява СВОБОДНО и АВТЕНТИЧНО в отговор на импулсите, идващи от външната среда. Този процес поставя вътрешното същество на детето в контакт с физическото си същество, и по този начин, произведението на изкуството произвежда важен ефект дори и по отношение на физическия растеж и развитие. Нашата задача е да научим детето да възприема самото себе си като вселена, в която действа ръката на твореца.

Детето от 0 – 7 години е като един сетивен орган и то опознава света и неговите структури с пръстите. Малкото дете е надарено с вродения талант не просто да чува звуците и вижда цветовете, но и да преживява и емоционално реагира на тяхното въздействие и влияние. Този дар с течение на времето се губи, но ние можем да го запазим (опазим) и развием, ако дадем възможност на детето от най-ранна възраст да живее и действа в и чрез света на цветовете, звуците, ароматите и т.н.

Техниката мокро в мокро е свързана с естествения импулс на детето да експериментира и играе с цветовете. Нашата основна задача на този етап, не е да учим децата да рисуват правилно, а да създаваме условия за преживяване на цветовете, което в по-късен етап ще се развие в творчество. За 2-3 годишните при рисуването с водни бои е важно преживяването на радост от движението на четката и цветовете. Ето защо в този период е препоръчително да се използва именно рисуване с една боичка, съобразена със съответния сезон. За тях рисуването приключва, след като свърши боичката и затова е нужно да им даваме толкова, колкото е нужно. При 4-5 годишните се появява радостта от смесването на цветовете, от откритието, че при смесването на трите основни цвята – червено, жълто и синьо, се появяват други цветове. Те се стремят да експериментират с цветовете. Постепенно с наближаване на ученическата възраст, преди да започнат да рисуват, те вече имат представа за определения цвят, който искат да създадът или нещото, което искат да нарисуват – дърво, дъга, небе и т.н. При техниката мокро в мокро, не могат да се създадат контури и това дава възможност за създаване на образи и развитие на фантазията. Когато добавят една нова боичка в тяхната фантазия възниква нова смислова връзка, която те след това развиват в рисуването. И накрая, когато приключат, те разкриват своя свят пред възрастния или друго дете.

Рисуването мокро-в-мокро е диалог. Докато детето рисува в цветове то създава своята история.

Източник: http://oporabg.com/?q=node/2160