Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер (на немски: Rudolf Joseph Lorenz Steiner) е австрийски философ и езотерик, основател на течението антропософия, повлияно най-вече от теософията и в различни степени от розенкройцерството, гностицизма, както и идеализма. Щайнер прави опити за налагане на възгледите на основаното от него движение в различни области, като педагогика (където предлага идеята за Валдорфско училище), изкуство (евритмия) и предлага антропософски версии на знания от различни сфери на живота (антропософска архитектура, антропософска медицина, религия (т.нар. Християнска общност) и земеделие (биодинамично земеделие). 

Роден е на 27 февруари 1861 година в Дони Кралевец, тогава в пределите на Австро-Унгария (днес в Хърватия), в бедното семейство на Йохан Щайнер (1829 – 1910), лесничей и ловец на служба при граф Хойос, впоследствие служител в железниците, и Франциска Шайнер (1834 – 1918). Рудолф има по-малки сестра – Леополдин (1864 – 1927) и брат – Густав (1866 – 1941).

След основното училище, благодарение на стипендията, която получава, в периода 1879 – 1883 г. Щайнер следва в Техническия университет на Виена. Там той специализира математика и природознание за учител в основно училище, като успоредно посещава и лекции по философия, литература и история във Виенския университет.

През 1883 г. по финансови причини Щайнер е принуден да прекрати следването си, като по същата причина не успява и да се дипломира. Едва през 1891 в Университета Росток (Росток, Германия) Рудолф защитава докторска титла по философия пред проф. Хайнрих фон Щайн. Темата на докторската му работа е „Основният въпрос на епистемологията“. Една година по-късно, през 1892 г., излиза и разширената дисертация „Истина и наука“.

През 1892 г. Щайнер заживява при наскоро овдовялата Ана Юнике (1853 – 1911) и нейните пет деца, която през 1899 г. става неговата първа съпруга. През 1914 г. Рудолф Щайнер се жени повторно за Мари фон Сиверс, от която няма потомство.

Понятието „биодинамично земеделие“ бива въведено от Щайнер в негова лекция от юни 1924. Щайнер предлага въвеждането на „духовни“ елементи в земеделието, а неговата „духовна наука“ претендира да изяснява връзката между „Висшия астрал“, „етера“ и химичните елементи кислород, сяра, въглерод и азот. По неговите думи, „Етерът се движи с помощта на сярата по пътищата на кислорода“.

През 1919 г. отваря врати първото Щайнерово Валдорфско училище, по предложение на индустриалецът Емил Молт, да се създаде нова форма на училище за децата на работниците в цигарената фабрика „Валдорф-Астория“ в Щутгарт. През 1930 нацистите затварят всички валдорфски училища в Германия, отворени наново през 1945 г.

През 70-те години валдорфските училища се развиват експлозивно в цял свят, за да достигнат до повече от 3500 детски градини, училища и институти в над 60 страни. Над 90 от тях са създадени след промените в източноевропейските страни, а само в Румъния те са 15.