Дейности
Всеки ден на децата е организиран около установен дневен ритъм. В зависимост от сезона и възрастта на децата, дейностите са следните:
Понеделник: Рисуване с акварел
Рисуването с акварел с техника „мокро в мокро“. Детето открива как върху мократа хартия цветът разкрива и въздейства със своите качества. Смесването на един или два цвята поражда непосредствено един природен процес на възникването на цвета. Това е храна за детето.
Вторник: Работа с вълна и природни материали
Според възрастта си детето използва и развива качествата на фината си моторика. Материалите със своя характер въздействат благотворно върху сетивата.
Сряда: Моделиране с пчелен восък
Детето с цялата си волева активност създава форма, родена от неговия личен опит. Пчелният восък има благотворно въздействие върху детската сетивност.
Четвъртък: Месене на хляб
Петък: Почистване. Ремонтиране
Както и месенето на хляб, това са смислени човешки дейности, също носещи и морална стойност.
Работата в градината се базира на прилагането на три основни принципа, следването на които намираме за жизненоважни в тази възраст за детето. А именно: подражание, ритъм и детска игра.
Дейностите и нещата, които правим с децата имат смисъл и общочовешко значение. Например, да участваш в подготовката на масата за закуска; да се опиташ да ремонтираш счупеното колело на количката, да помогнеш на някой по-малък от теб да се облече за разходката, да намесиш хляб. Целият ден, като организация, носи образа на едно ритмично редуващо се „вдишване“ и „издишване“ - концентриращи дейности (рисуване, моделиране, слушане на приказка и т.н.) и издишване (свободна игра).
За ритъма на деня
Човекът е ритмическа система изначално (сърце, дишане, после природният ритъм ден-нощ, съсредоточаване-отпускане). За нас е важно детето да се научи правилно да го използва за себе си и другите. Ритъмът е едно от най-важните неща:
- на деня (повторението на едни и същи дейности носи сигурност и спокойствие);
- на седмицата (специфичните основни дейности за всеки ден);
- на годината (месеците, свързани със сезоните).
Ритъмът създава традицията, а тя носи моралността.
Повтарянето на едни и същи дейности в и през определено време носи сигурност и защитеност, провокира проява на постоянство, стимулира паметта. Седмичният ритъм намира израз в характерната за всеки ден дейност.
Следваме и големият годишен кръговрат, изразен в четирите сезона. Всеки период носи и своето душевно настроение, намиращо своя образ в палитрата от приказки, стихове, игри и песни, които подбираме, в подготовката и самите празници в него. Да бъде създаден път, по който детето да премине по свой начин, със своя темп и в края на този път то да получи, от собствения си опит, от собствените си преживявания, ново знание, минало през сетивните усещания или по друг начин. Такова знание човек носи задълго в себе си и е дълбоко свързан с него.
Нашето отношение към детската игра – това е сериозният и единствен начин, по който детето се свързва със света на базата на личния си житейски опит. Играта, безспорно е свързана с чувствата, но е пагубно да бъде използвана като „дрога“, чрез която децата почти незабележимо да научават нещо. Изкуството на преподаване е изкуството на натоварване. Всички дейности в градината изхождат от специфичните за възрастта потребности на развитието. От предимно волево ориентираното развитие през първите три години от развитието на детето, към образната игра и нарастващата когнитивна дейност при прехода от детска градина към училище.
Стремежът ни е да създадем атмосфера на топлина и любов, в която детето да открива образците и примерите, на които да подражава.
Поставяме детето в центъра на нашето внимание, но не като съд, в който имаме да влеем определено знание, според личните си критерии и стандарти, а като индивидуалност, която ни вълнува и искаме да опознаем, за да ѝ дадем това, от което тя има нужда по определен начин. Валдорфската педагогика иска да възпитава децата така, че ставайки възрастни, те да се чувстват уверени в себе си и в гъстата гора, и в препълнения с хора аеропорт. При срещата си един с друг да не обръщат внимание на цвета на кожата и принадлежността, т.е. на това, което се явява външна форма, а да виждат действителната вътрешна същност на човека.