Eдин от най-любимите ни празници- Празникът на светлината!

Отдавна, а може би не съвсем, се родило едно дете. Един от най-първите му детски спомени бил как неговата баба го води в един дом, много голям дом. Там горят много светлинки. Тези блестящи светлинки, картина-спомен. Детето пораства и връщайки се назад разбира, че баба го е завела в храма. Трябва да ѝ е било поне малко трудно в онези времена на социализъм да го направи. Можем само да предполагаме силата на това вътре в нея, което я е водило, заедно с детето в черквата. Детето расте и в неговата фамилия присъстват ярки със своята съдба личности. Едните носели в сърцата връзката си с Бога, другите – чистите идеи на комунизма за честност, равенство, солидарност. У дома, обаче всички се събирали на празник. Заедно били и на Великден, и на Коледа... Явно е било достатъчно да почитат това, което откриват в другия като лична светлина. Почит имало към по-старите, също към майката, към бащата. И детето растяло попивайки респекта към тази, по рода си чисто духовна, човешка йерархия. Ставайки млад съзнателен човек, може би малко с бунт/ кой знае/, ходил на големите Християнски празници в храма. А после дошъл свободния вътрешен избор, избор да търсиш Божественото в света и в себе си. Съзнателно да търсиш и пазиш Светлината. Като че, когато човек се роди, носейки сам духовната светлина в себе си, само мрак около него може да бъде причина светлината му да не може да свети. Другото няма много значение. Ето Св. Мартин е бил военоначалник. Израстнал е в семейство, в което бащата е изисквал светли и чисти взаимоотношения. Самият той е бил военен. Синът, по бащина воля наследява професията. Но независимо от нейната суровост, Св. Мартин има благородно и сърдечно отношение към своите войници. Един ден, след битката, влизат в опустошения град. Вали дъжд, просяк без дреха стои в калта. Св. Мартин разсича със сабята си плаща си и дава половината на просяка. Сега хората по това време на есента се сещаме за него. Сигурно и за да си дадем смелост, че имаме топлина вътре и светлина, които могат да бъдат споделени. Страхуваме ли се – погледнете насреща в тъмното. Виждате ли светлинката във фенерчето на нашите деца? Това е!