След времето, в което с благодарност приехме даровете на реколтата в края на лятото, отправяме взор към следващо събитие. Празникът на Архангел Михаил идва с настъпването на есента. В слънчевата светлина се прокрадват неясните воали на мъглата. С тяхна помощ Духовният свят ни подканва към уединението на вътрешната тишина. Можем да усетим себе си, изпълнени с придобитата земна мъдрост на изминатия път. Доволство, желание за покой и въпрос към бъдещето. Въздухът е изпълнен със космичната сила на безброй прашинки желязо, в нощите към Земята се спуска метеоритен дъжд. Така мощен, както в никое друго време на годината. Във всяка разрязана ябълка откриваме тайнството на една звезда. Да, имаме нужда от тази подкрепа, за да видим ясно целите си, да видим следващата част от пътя си. Мечът от небесно желязо на Архангел Михаил насочва към яснота нашите мисли. Яснота, така различна от хладното, безчувствено мислене на интелекта ни, така различна от огньовете на горещите страсти. Яснота, която извира от сърцето и носи неговата сила. В това се съдържа мисията ни на хора, живеещи в сегашната епоха. Наш духовен водач в това е Архангел Михаил. Празникът в градината на 29.09. е една имагинация на проявата на човешката ни смелост. С децата ще си направим игри, предизвикателства за смелостта, ще си направим огнени комети с шишарки и хартия и разбира се, ще си изпечем за закуска един голям меч. Хем голям, хем много вкусен! Ако ни остане, ще ви почерпим.