"Белият гълъб" е детското име на един духовен празник Свети Дух. Заедно с началото на нашата работа сега навлизаме в цикъл от 3 седмици, който с децата посвещаваме на Белия гълъб. И като всеки наш цикъл и този си има една кулминация – празник. Отбелязваме го съвсем интимно, само деца и учители. Правим си гълъбчета от вълна. На 08.06, понеделник, ще си направим празнична закуска като изпечем сладки, естествено с форма на гълъбче. Той се почита на петдесетия ден след Возкресение Христово. И затова също носи името Петдесятница. В културните традиции на съвремието ни той не е така ярък, лишен е от комерсиалност. И сякаш ние го почитаме, запазвайки едно вътрешно притихване за миг, едно дори инстинктивно страхопочитание. Така, както човек се усеща спрямо бащата. Инстинкт за Този, който обединява в едно всички ни, който приема като едно цяло всички ни. А ние можем да усетим тази еднаква за всички нас Духовна субстанция. На този ден учениците на Христос се събират, заедно с майка Мария. И така можем да ги видим изобразени на стенописи – седнали в кръг. Тогава над тях се спуснал Бял гълъб, Светият Дух. Апостолите открили, че въпреки, че говорят на различни езици, могат да се разбират. Ние всички говорим на различни езици, всеки говори на езика на своята индивидуалност. Най-обичайното е да срещнеш някой, който изглежда далече, чак на другия полюс със своя неразбираем език. Можем да се изолираме, можем да се конфронтираме, а можем и да го поканим на танц и разменяйки си позициите да открием нещо неочаквано. И градивно. Следващото изкуство, което ще развива човечеството е социалното изкуство, изкуството на общуването. Хм, хем изкуство, хем няма как да се прави от избрани хора на изкуството – музиканти, художници... Този творчески, съзидателен импулс, който всъщност всички притежаваме, ще развиваме в себе си, и всички.  Сега ситуацията, през която преминаваме изглежда като една благоприятна възможност в правене на изкуство. Трудно, но плодовете са красиви, както и извървеният път.