Майка с две деца по преме на извънредно положение, или един от най-щастливите ни периоди заедно!
Промяната за никого не беше лека! Трябваше всеки да направи компромиси, да даде жертви. Но, правейки равносметка на последните повече от два месеца, усмивката изгрява на лицето ми. Истината е, че ежедневието те завърта и рутината те движи, колкото и съзнателно да живееш. Особено с две деца. За това време, прекарано заедно, целодневно с децата, с радост установих колко са спокойни, как ползотворно им се отразява тази ни ваканция заедно. И то, времето ни, мина някак неусетно. Спазвайки ритъма на деня и стараейки се да ги подпомагам, станах свидетел и участник на тяхното развитие и израстване, но пряк, целодневен. Истината е, че когато децатани ходят на училище и детска градина, изтърваме страшно много. А сега имах възможност да наблюдавам отблизо. Това, разбира се, нямаше как да се случи, без помощта на госпожите, които както винаги, всячески, но този път индиректно, дистанционно, ни даваха съвети, напътствия, идеи и ни подкрепяха, за което съм благодарна. Така у дома успяхме да запазим здравословния ритъм, бидейки участник и свидетел на това, колко е благотворно за децата и как лесно им се получава, как имат потребност и идва от самосебе си.
Нямаше ден, в който да не сме част от нашата общност, да не сме част от детската градина и да не мислим за децата, госпожите и игрите. Тук Марти намери корен за предучилищната група. Намери и дъждовник, който снимахме, за да го покажем на децата. Също искаше и да го вземем, за да се грижим за него в двора, но се „разбрахме”.
И училищните, и дейностите на по-малките, са предвождани от сутрешен ритъм. Неверотно е как ни синхронизира, събира и подготвя! Разбира се, заставайки само до масата, Вики започва сама да казва стиха, в който изразява благодарността си. Вече всички го знаем и е част от деня ни.
Понеделник е ден за рисуване – „мокро в мокро”. Децата ни са палави и немирни и ние много си ги обичаме такива, но захващайки се за работа, цялото същество се отбеляза на листа, мирно и кротко, с желание.
За съжаление нямах восък, който да разтопя и подготвя за пластицирането в сряда, но пък си направихме домашен пластелин по рецепта на една майка от градината. Толкова специални се получаваха изработените красоти, че искаха да ги поставим на масата на сезоните, като съкровища.
Не мисля, че сме изтървали седмица, в което да не месим питки и сладко да си ги хапнем. Четвъртъците са специални. И си ги чакат! Децата винаги са участвали в подготовката на храната и масата, но в месенето на питки има вълшебство, което може да се открие в детските очи.
Бяхме и заедно у дома по време на подготовката за Възкресение Христово. Усетих и вълнението, и радостта, и очакването, и въпросите, които се раждат, и начина, по който живее в тях. От засаждането на тревичките от семенца, боядисването на яйца и вълнените яйчица, които направихме и изпратихме на най-близките ни хора, през голямото месене на козунаци – донесе ни много радост!
А това беше голямата ми изненада и гордост. Освен всички игри, песни и танци, разправии и смехове, Вики научи Марти да плете на една кука. На масата на сезоните сложи първата гривна, която ще подари на г-жа Анриета, когато се върне на градина. След това наплете гривни на цялата рода, множество ленти, в различни дължини и сега е специалист в плетенето на синджир. Сега съм в очакване на плетенето „на вилица”.
Не съм имала съмнение, че валдорфската педагогика е за нас. Не съм се съмнявала и че работи. Но не съм знаела, че и аз ще успея да ги подкрепя, за да спазват ритъма – да живеят всеки ден с това, което да им дава смелост, опора и помощ. На първо място с обичта, търпението и всичко, на което са ни научили любимите ни госпожи в градината.